Ден на българската журналистиката, с извинение frognews.bg
Имам мнение по тематиката.
Не желая да съм публицист като тези ламбени шишета, които се подредиха към Веждичката с зов да бъдат върнати хартиените бюлетини.
Не желая да съм публицист като тези, които ибрикчийстват на олигархо-мафиотския модел, сринал страната до дъното на Европа.
Мисирка отхвърлям да бъда!
Също и като задаващите комфортни въпроси и премълчаващи неуместните.
Не желая да съм публицист като ползващите Съюз на българските журналисти за облаги и присвоителство.
Не и журналист-винтче в пропагандната машина на Путин.
Отказвам да съм публицист, който смята путинофилството и съветофилството за национализъм.
Не и публицист от тези, които си лягат с всяка власт.
Не и от тумбата поклисари, последваща задъхано джипката.
Не и от тези, които сънуват, че отразяват посрещането на освободителна войска на Орлов мост с самун и сол.
Не и от редичката на защитаващите Гешев с платени мутри пред Съдебната палата и Висш съдебен съвет.
Не желая да съм в държавния аероплан и да отбелязвам величието на следващия с право да го употребява от името на страната и народа.
Не, не желая да съм и от мрънкащите, че имат фамилии и нямат избор.
Да не съм като публицистите в медии, които извършват проект по основаване на подправени вести.
Няма да бъда и част от трол публицистиката.
Какъв бих желал да съм?
Журналист, който не се опасява да сгреши, да стъпи на погрешно, да чуе остра дума, само че да продължи по определения път.
Да пиша за неща, за които други заобикалят да пишат.
Да се дълбая там, където не постоянно съм нежелателен.
Не ме разбирайте неправилно. Като всеки човек и аз обичам да получавам положителни пари и от време на време върша взаимни отстъпки. Но основната ми цел продължава да е добре свършената работа. С това не се изкарват кой знае какви пари, само че това го знаех още когато се захващах с писането.
Харесвам, когато някой ме оцени като създател. Понякога се случва. Но с костюм и вратовръзка няма да ме видите в " Бояна ". Не че доста са ме канили…
Не знам дали съумявам да съм този, който желая. Но знам, че се пробвам и не се отхвърлям.
През 1908 година Дружеството на публицистите е основало три фонда: " Пенсионен ", " Подпомагане " и " Журналистически дом ". Днес няма и помен от това.
Няма го и духът.
Журналистиката не е борба. Журналистиката е кървава сеч. Или и или.
Така я разбирам. Такава желая да е.
Харесвам Гео Милев ( " Ако срамът не беше такава огромна необичайност в тая земна юдол, Негово Величество Всемирното Първеню не би избрало България за своя непрекъсната резиденция. ”) и Йосиф Хербст ( " Безпристрастен, хеле пък равнодушен публицист, е журналистически евнух ".). Единият е извикан за информация в полицията и не се връща в никакъв случай. Другият изчезва безследно.
Ако „ Златните пера “ са на изчерпване – поръчайте нови. Роякът от претенденти напира. А като извършите листата – повторете ги.
Живеем в политическа, институционална, икономическа, духовна и финансова рецесия. Прибавете и рецесия на публицистиката.
Какво в действителност честваме през днешния ден?
Огнян Стефанов
Не желая да съм публицист като тези ламбени шишета, които се подредиха към Веждичката с зов да бъдат върнати хартиените бюлетини.
Не желая да съм публицист като тези, които ибрикчийстват на олигархо-мафиотския модел, сринал страната до дъното на Европа.
Мисирка отхвърлям да бъда!
Също и като задаващите комфортни въпроси и премълчаващи неуместните.
Не желая да съм публицист като ползващите Съюз на българските журналисти за облаги и присвоителство.
Не и журналист-винтче в пропагандната машина на Путин.
Отказвам да съм публицист, който смята путинофилството и съветофилството за национализъм.
Не и публицист от тези, които си лягат с всяка власт.
Не и от тумбата поклисари, последваща задъхано джипката.
Не и от тези, които сънуват, че отразяват посрещането на освободителна войска на Орлов мост с самун и сол.
Не и от редичката на защитаващите Гешев с платени мутри пред Съдебната палата и Висш съдебен съвет.
Не желая да съм в държавния аероплан и да отбелязвам величието на следващия с право да го употребява от името на страната и народа.
Не, не желая да съм и от мрънкащите, че имат фамилии и нямат избор.
Да не съм като публицистите в медии, които извършват проект по основаване на подправени вести.
Няма да бъда и част от трол публицистиката.
Какъв бих желал да съм?
Журналист, който не се опасява да сгреши, да стъпи на погрешно, да чуе остра дума, само че да продължи по определения път.
Да пиша за неща, за които други заобикалят да пишат.
Да се дълбая там, където не постоянно съм нежелателен.
Не ме разбирайте неправилно. Като всеки човек и аз обичам да получавам положителни пари и от време на време върша взаимни отстъпки. Но основната ми цел продължава да е добре свършената работа. С това не се изкарват кой знае какви пари, само че това го знаех още когато се захващах с писането.
Харесвам, когато някой ме оцени като създател. Понякога се случва. Но с костюм и вратовръзка няма да ме видите в " Бояна ". Не че доста са ме канили…
Не знам дали съумявам да съм този, който желая. Но знам, че се пробвам и не се отхвърлям.
През 1908 година Дружеството на публицистите е основало три фонда: " Пенсионен ", " Подпомагане " и " Журналистически дом ". Днес няма и помен от това.
Няма го и духът.
Журналистиката не е борба. Журналистиката е кървава сеч. Или и или.
Така я разбирам. Такава желая да е.
Харесвам Гео Милев ( " Ако срамът не беше такава огромна необичайност в тая земна юдол, Негово Величество Всемирното Първеню не би избрало България за своя непрекъсната резиденция. ”) и Йосиф Хербст ( " Безпристрастен, хеле пък равнодушен публицист, е журналистически евнух ".). Единият е извикан за информация в полицията и не се връща в никакъв случай. Другият изчезва безследно.
Ако „ Златните пера “ са на изчерпване – поръчайте нови. Роякът от претенденти напира. А като извършите листата – повторете ги.
Живеем в политическа, институционална, икономическа, духовна и финансова рецесия. Прибавете и рецесия на публицистиката.
Какво в действителност честваме през днешния ден?
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ